Шокираща история.. Когато станах инвалид, съпруга ми ме изостави, но аз намерих сили да се боря…


Историята, която искам да споделя с вас, е на моята най-добра приятелка. Преди няколко години Марина се омъжи за мъжа, в когото беше лудо влюбена, а няколко месеца по-късно му роди син. Семейният им живот беше обикновен: понякога се караха, а друг път – щастливо ходеха хванати ръка за ръка. Марина обожаваше съпруга си, но той така и не се наскита… Марина се досещала за страстите на съпруга си, но все си мислела, че е по-важно бебето й да има баща, отколкото той да я напусне, заради нейните оплаквания. Понякога се опитваше да го контролира, не му позволяваше да се напива с приятели и от време на време проверяваше мобилния му телефон. Така един ден, съвсем неочаквано, тя се натъкнала на съобщение от непозната жена.

От прочетеното й станало ясно, че съпругът й си има любовница. Извън себе си от ярост и мъка, Марина поставила ултиматум на съпруга си, заставяйки го да избира между нея и другата жена. Но Кирил, съпругът на Марина, поклатил глава и осъзнавайки, че преговорите са безполезни, напуснал къщата, оставяйки плачещата си съпруга. Марина постояла още час съвсем неподвижна, обмисляйки какво да предприеме. В представите си виждала как двамата любовници се търкалят на леглото, подигравайки се на нещастната съпруга. Кръвта й кипнала и тя решила да отиде там. За щастие си спомнила адреса, който бил записан в sms-а. Седейки в таксито, Марина сериозно обмисляла как да постъпи: да върне съпруга си у дома и двамата да поговорят, или просто да издере лицето на съперницата си.

Но не било писано приятелката ми да разреши този въпрос… Не било съдба да стигне там… Таксито било блъснато от друга кола, управлявана от пиян шофьор. Таксиметровият шофьор не пострадал особено, но Марина била откарана в интензивното отделение … Така тя остана инвалид.

През първите месеци все още имаше надежда, че ще се възстанови и ще проходи. Но шест месеца по-късно й стана ясно, че никога няма да се излекува. Кирил все още живеел с нея, прилично я ухажвал и от благоприличие й помагал. Но година по-късно силите му били на привършване. В края на краищата той беше свикнал след работа или купон, да се прибере в чиста и уютна къща. Вечерята му да бъде готова, а домът му да блести от чистота. А сега не само че трябвало да върши всичко сам, а и се налагало да помага на жена си в новия й живот на инвалид. И освен това, да вижда мъката и отчаянието в чуждите очи – е морална тежест. В резултат на избороените причини, Кирил си събрал багажа, оставяйки Марина и детето под грижата на тъща си.

Изминаха няколко години. Марина успя да се възстанови от този двоен стрес. Болката я направи независима. И три години по-късно тя срещна мъж, който я прие такава, каквато е. Разбира се, той не е толкова успешен и ярък, колкото Кирил, но е спокоен и добър мъж, който обича семейството си. С него приятелката ми получи дългоочакваното душевно спокойствие. Сега тя е деен участник в Олимпиадата за хора с увреждания. Кирил се ожени още два пъти, но и двата му брака се разпаднаха. Не много отдавна той си намери нова булка и сега живее с нея. Но не иска да се жени официално. Чух, че приятелката му е много недоволна от решението му. Тя е бизнес дама и голяма част от доходите й отиват за издръжките, които Кирил плаща за многобройните си деца.

Източник: Лична драма

log in

reset password

Back to
log in
error: Моля не копирайте съдържанието! :)